14 мар. 2021 г., 20:58

Призрак

633 0 0

След дълги години суров живот
от гората излизаш като призрак, 
а на лицето ти е изписано, че си готов
от всекиго да изтръгнеш писък

 

в теб гори нечовешка сила, 
която отвсякъде си личи
и всекиго от земята би изтрила
ако реши да те закачи

 

и те взеха, че го направиха
нарочно, свирепо и дивашки
твоя мир от сърцето попариха
и за това времето им свършва
след няколко твои крачки...

 

и влизаш обратно в гората
спокойно с бавна крачка, 
а чужда кръв ти се стича от ръката, 
а зад гърба ти гледка адска.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....