Mar 14, 2021, 8:58 PM

Призрак

  Poetry
638 0 0

След дълги години суров живот
от гората излизаш като призрак, 
а на лицето ти е изписано, че си готов
от всекиго да изтръгнеш писък

 

в теб гори нечовешка сила, 
която отвсякъде си личи
и всекиго от земята би изтрила
ако реши да те закачи

 

и те взеха, че го направиха
нарочно, свирепо и дивашки
твоя мир от сърцето попариха
и за това времето им свършва
след няколко твои крачки...

 

и влизаш обратно в гората
спокойно с бавна крачка, 
а чужда кръв ти се стича от ръката, 
а зад гърба ти гледка адска.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...