14.03.2021 г., 20:58

Призрак

636 0 0

След дълги години суров живот
от гората излизаш като призрак, 
а на лицето ти е изписано, че си готов
от всекиго да изтръгнеш писък

 

в теб гори нечовешка сила, 
която отвсякъде си личи
и всекиго от земята би изтрила
ако реши да те закачи

 

и те взеха, че го направиха
нарочно, свирепо и дивашки
твоя мир от сърцето попариха
и за това времето им свършва
след няколко твои крачки...

 

и влизаш обратно в гората
спокойно с бавна крачка, 
а чужда кръв ти се стича от ръката, 
а зад гърба ти гледка адска.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...