Призрак

Искаш, ала се страхуваш.
Тъжен си и радостен и отново
тъжен като си помислиш.
Търсиш, ала не намираш.
Станал си призрак от толкова мисли.
Искаш промяна, но тя закъснява.
Защо отказваш да те приемат?
Ти си призрак! Живей с мъката си! Живей със страха си!
Умирай всеки ден и пак се раждай нощем,
докато мислиш за утре и новата смърт!
Боли ли те? От смъртта? От нея не боли.
Боли от самотата, но искаш да си сам.
Странен, както винаги, не те разбирам!