Призрак
837
0
0
Искаш, ала се страхуваш.
Тъжен си и радостен и отново
тъжен като си помислиш.
Търсиш, ала не намираш.
Станал си призрак от толкова мисли.
Искаш промяна, но тя закъснява.
Защо отказваш да те приемат?
Ти си призрак! Живей с мъката си! Живей със страха си!
Умирай всеки ден и пак се раждай нощем,
докато мислиш за утре и новата смърт!
Боли ли те? От смъртта? От нея не боли.
Боли от самотата, но искаш да си сам.
Странен, както винаги, не те разбирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
