27 авг. 2011 г., 09:08

Проблясъци

681 0 0

 

Дошъл пред Звездната врата,

във мен бушува Любовта!

Изгарят ме езици огнени,

а лава в моето сърце клокочи.

И дим в душата ми се вие,

чертае причудливи форми

на сцени, в страст обвити!

Две вплетени в едно тела

и ласки - пеперуди пърхащи,

неонови целувки полетели,

във мрака лудо влюбени,

без дъх остават ято прилепи,

учудени от ярките картини,

а пък нощта потръпва нежно

сред водопади теменужени.

Вселената оглежда се в Душата ми

и цялата във мен разтваря се!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...