Дошъл пред Звездната врата,
във мен бушува Любовта!
Изгарят ме езици огнени,
а лава в моето сърце клокочи.
И дим в душата ми се вие,
чертае причудливи форми
на сцени, в страст обвити!
Две вплетени в едно тела
и ласки - пеперуди пърхащи,
неонови целувки полетели,
във мрака лудо влюбени,
без дъх остават ято прилепи,
учудени от ярките картини,
а пък нощта потръпва нежно
сред водопади теменужени.
Вселената оглежда се в Душата ми
и цялата във мен разтваря се!
© Ангел Филипов Всички права запазени