Aug 27, 2011, 9:08 AM

Проблясъци

  Poetry » Love
679 0 0

 

Дошъл пред Звездната врата,

във мен бушува Любовта!

Изгарят ме езици огнени,

а лава в моето сърце клокочи.

И дим в душата ми се вие,

чертае причудливи форми

на сцени, в страст обвити!

Две вплетени в едно тела

и ласки - пеперуди пърхащи,

неонови целувки полетели,

във мрака лудо влюбени,

без дъх остават ято прилепи,

учудени от ярките картини,

а пък нощта потръпва нежно

сред водопади теменужени.

Вселената оглежда се в Душата ми

и цялата във мен разтваря се!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...