Aug 27, 2011, 9:08 AM

Проблясъци

  Poetry » Love
680 0 0

 

Дошъл пред Звездната врата,

във мен бушува Любовта!

Изгарят ме езици огнени,

а лава в моето сърце клокочи.

И дим в душата ми се вие,

чертае причудливи форми

на сцени, в страст обвити!

Две вплетени в едно тела

и ласки - пеперуди пърхащи,

неонови целувки полетели,

във мрака лудо влюбени,

без дъх остават ято прилепи,

учудени от ярките картини,

а пък нощта потръпва нежно

сред водопади теменужени.

Вселената оглежда се в Душата ми

и цялата във мен разтваря се!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...