Пробуждане

Загубил бях се

в онази тъмна бездна.

Аз чаках,

да, надявах се...

Накрая осъзнах,

изгубил съм се безнадеждно.

Аз мислех се за силен,

не съзнавах,

отдалечил съм се от себе си

и чаках да ме дръпне някой...

а не погледнах през очите си.

О, моят зов за помощ

изгубен бе в онзи мрак,

душата си наказвах,

защото бях глупак.

Залъгвах себе си,

че всичко се оправя.

Съзнавам чак сега,

че се самонаказвах.

Обърнах се,

видях в тъмнината -

мъж, да плаче и ридае...

Пристъпих аз до него и разбрах,

той беше като мен,

това бях аз.

Съзнах, загубил съм се,

дошло е време да прогледна,

оковите си черни хвърлих настрана,

обгърнат съм сега от светлина.