28.03.2015 г., 0:18

Пробуждане

695 0 0

Пробуждане

 

Загубил бях се

в онази тъмна бездна.

Аз чаках,

да, надявах се...

Накрая осъзнах,

изгубил съм се безнадеждно.

Аз мислех се за силен,

не съзнавах,

отдалечил съм се от себе си

и чаках да ме дръпне някой...

а не погледнах през очите си.

О, моят зов за помощ

изгубен бе в онзи мрак,

душата си наказвах,

защото бях глупак.

Залъгвах себе си,

че всичко се оправя.

Съзнавам чак сега,

че се самонаказвах.

Обърнах се,

видях в тъмнината -

мъж, да плаче и ридае...

Пристъпих аз до него и разбрах,

той беше като мен,

това бях аз.

Съзнах, загубил съм се,

дошло е време да прогледна,

оковите си черни хвърлих настрана,

обгърнат съм сега от светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...