28.03.2015 г., 0:18

Пробуждане

697 0 0

Пробуждане

 

Загубил бях се

в онази тъмна бездна.

Аз чаках,

да, надявах се...

Накрая осъзнах,

изгубил съм се безнадеждно.

Аз мислех се за силен,

не съзнавах,

отдалечил съм се от себе си

и чаках да ме дръпне някой...

а не погледнах през очите си.

О, моят зов за помощ

изгубен бе в онзи мрак,

душата си наказвах,

защото бях глупак.

Залъгвах себе си,

че всичко се оправя.

Съзнавам чак сега,

че се самонаказвах.

Обърнах се,

видях в тъмнината -

мъж, да плаче и ридае...

Пристъпих аз до него и разбрах,

той беше като мен,

това бях аз.

Съзнах, загубил съм се,

дошло е време да прогледна,

оковите си черни хвърлих настрана,

обгърнат съм сега от светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...