Пробуждане

                            Връщам се в неугледните дни на миналото
                            откраднало кратък градски шум
                            от избледняващото настояще
                            Това дори не може да бъде 
                            кратък изказ...
                            когато рисувам изречения
                            когато те искам
                            безсилен
                            от алкохолни признания 
                            когато казвам "когато"
                            дъждовните капки липсват
                            в своята стихия

                            Ритъм

                            Не ми е любовно 
                            в тези редове на съзнание
                            Крепиш ме в изнурен делник
                            на малък китайски квартал
                            там отрекох своето "да"
                            защото с тъгата отдавна се сприятелихме...

                            Твърде понякога си липсвам
                            в есента на познанието 
                            разтварям се в редовете
                            размивам се...
                            покоят не ме мечтае

                            Разсмивам се поетично
                            до безогледност
                            аз съм грозна скулптура на ад
                            в който безгласните пируват
                            с ритъм и сърце за продан
                            Покоят ми е осиновен
                            от низши духове...

                            Нарисувай своя миг
                            от безщастие
                            за да ме вдишаш
                            или просто отдай усмивка
                            на утрото
                            за да кипим заедно

                            Никога не те е имало
                            нали знаеш
                            Отдавна те откраднах
                            за себе си
                            и винаги беше без мен

                            Ритъм

                            Луната безгрижно преся
                            нашето щастие
                            след което се отдаде
                            на ежедневности 
                            и малки прищевки

                            Прекроявам се с думи...
                            В този край
                            е най-съвършеното ми начало
                            а никак не ми е поетично 
                            все пак...

                            Играя си отвесно с думи
                            играя за да те обичам
                           
                            Боли
                            Малко
                            Без 
                            Теб 
                            Боли
                            в една подсъзнателна пустош
                            от неизвикани стихове

                            Ритъм

                            Критичен съм
                            и ми е ляво
                            някак
                            раздробявам се
                            твърде съзнателно
                            Наподобявам усмивка 
                            която вещае сиви галактики
                            Твърде съм изненадан
                            за да бъдеш
                            моята супернова
                            в този несъизмерен етюд
                            Твърде съм 
                            съм
                            без
                            теб