1 нояб. 2004 г., 16:06

Пробуждане 

  Поэзия
1133 0 1
Пробуждане

Смисълът е скрит дълбоко в корена...
на забравено и от Бога място.
А на повърхността борбата е жестока,
за свое място под слънцето.
И всеки тайно се надява,
с престорено безразличие,
да открие за себе си пролука,
в която да разцъфне Любовта.

...На едно сито и засмяно божество
всичко това му е безпределно ясно,
и далеч от всяка суета,
със скръстени крака блаженно си подремва
в своя храм на покрива на света.

...А Разумният човек си знае своето:
- тибетско учение за равенство с червея,
- китайска кухня,
- доставка по домовете,
- 911,
- личен психоаналитик...
асоциации и интерпретации до самозабрава.

И някой ще изкрещи:
- НЕ НА МЕНЕ ТИЯ!!!!
- Който е намислил да ИЗРОВИ ИСТИНАТА -
по-добре да СКЪСА картата,
да ЗАХВЪРЛИ лопатата,
динамита да СИ ГО ЗАВРЕ...сещайте се къде,
а фотоапарата да СИ ГО СТРОШИ В ТЪПАТА ГЛАВА!!!!
- И назад към Природата на Нещата...
................................................

В утринната мъгла Човешкият дух изплува
изпод корените на Дървото на живота.
Прозява се и си казва:
" По дяволите! И днес Слънцето огрява Запада."
...И от скука и липса на внимание решава,
да се завърне в своя ковчег да си доспи.
- До следващото Прераждане.

© Пенчев Пенчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??