23 окт. 2007 г., 12:11

ПРОБУЖДАНЕ 

  Поэзия
773 0 27
 

Събуждах се до теб във тишината

с пълзящ по кожата ми парещ дъх...

И наркотично ме опива аромата,

просмуквайки се в огнената плът!

Ръцете ти обичащо се вплитат

в копринено разрошени коси...

И страстите забравени, разплитат

стихиен порив в немите очи!

Замира времето, наситено от обич,

преливаща от капчиците страст...

Взривени в шеметно- безумен порив,

разгарящ  дивно-пепелящ контраст.

И в необятното изгубените вопли

изпиваше със жажда във нощта.

Безпаметно се виех в сластни дипли,

гравирайки незаличимата следа...

И пак заспивах, сгушена в съня ти,

блажено стенеща от жадната нега.

Разливах се до капка в нежността ти,

по-чиста и от сутрешна роса...

...

Безумно ме опиваше... до свикване

и с дива лудост тихо ме събличаше!

Знам, болката е в дозата обикване,

но всичко в мен, крещейки, я отричаше!

Ти тръгна примирен! Не се обърна...

забрави с теб душата ми да вземеш!

И с болка самотата да прегърна...

ти сам безсилен си да я приемеш!

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??