ПРОБУЖДАНЕ
Събуждах се до теб във тишината
с пълзящ по кожата ми парещ дъх...
И наркотично ме опива аромата,
просмуквайки се в огнената плът!
Ръцете ти обичащо се вплитат
в копринено разрошени коси...
И страстите забравени, разплитат
стихиен порив в немите очи!
Замира времето, наситено от обич,
преливаща от капчиците страст...
Взривени в шеметно- безумен порив,
разгарящ дивно-пепелящ контраст.
И в необятното изгубените вопли
изпиваше със жажда във нощта.
Безпаметно се виех в сластни дипли,
гравирайки незаличимата следа...
И пак заспивах, сгушена в съня ти,
блажено стенеща от жадната нега.
Разливах се до капка в нежността ти,
по-чиста и от сутрешна роса...
...
Безумно ме опиваше... до свикване
и с дива лудост тихо ме събличаше!
Знам, болката е в дозата обикване,
но всичко в мен, крещейки, я отричаше!
Ти тръгна примирен! Не се обърна...
забрави с теб душата ми да вземеш!
И с болка самотата да прегърна...
ти сам безсилен си да я приемеш!
© Деси Инджева All rights reserved.
