21 дек. 2007 г., 06:38

Пробуждане

1.6K 0 14
 

И тази нощ избяга с подъл кикот

и тръгвам бавно по алеята във парка.

В сакото ми, пропито с джаз и бира,

поклащат се лениво раменете ми.

 

А дъх на сутрин дръзко ме докосва,

повдига натежалите клепачи

и мирис на акация се слива

с дъждовни капки - улични чистачи.

 

Нощта отмина и ограби безвъзвратно

частица от живота ми безценен

и същото се случва с тези капки,

които смело се разбиват в мене.

 

И в миг разбирам, че едно е важно:

те в този свят красиво съществуваха

и носиха ми мирис на акация,

макар че после тъжно се разбиваха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва ТОЧНО така! Всяка дума!!! Само да си пипнал нещо!( с мен ще се разправяш после )
  • Благодаря ти, Цвети!Винаги бих приел съвет!!!Не съм те разбрал погрешно Всичко е ОК.Права си,че " разбиваха " звучи не особено романтично, но търся изразяване на фатален край за тези капки и не можах да намеря по-подходяща дума... .Нищо не ми звучи достатъчно силно...Поздрави,Цвети,Весела Коледа и Щастлива Нова Година!!!
  • Здрасти пак.
    Определено този стих ми хареса много. Мнението ми е подчертано субективно, но пък е напълно откровено!!!
    Даже ще си позволя волност.
    Едно предложение. В края
    "и носиха ми мирис на акация,
    макар че после тъжно се разбиваха..."

    да пробваш с

    "докато тъжно с мене се сбогуваха..."
    или
    "а всъщност тъжно с мене се сбогуваха..."
    или
    "макар че тъжно с мене се сбогуваха..."

    Просто ми изникна, докато го препрочитах и реших да споделя. Дано не ме разбереш погрешно.
    Поздрави!
  • Браво!
    Много ми хареса!
  • И това е страхотно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...