21 дек. 2007 г., 06:38

Пробуждане

1.6K 0 14
 

И тази нощ избяга с подъл кикот

и тръгвам бавно по алеята във парка.

В сакото ми, пропито с джаз и бира,

поклащат се лениво раменете ми.

 

А дъх на сутрин дръзко ме докосва,

повдига натежалите клепачи

и мирис на акация се слива

с дъждовни капки - улични чистачи.

 

Нощта отмина и ограби безвъзвратно

частица от живота ми безценен

и същото се случва с тези капки,

които смело се разбиват в мене.

 

И в миг разбирам, че едно е важно:

те в този свят красиво съществуваха

и носиха ми мирис на акация,

макар че после тъжно се разбиваха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва ТОЧНО така! Всяка дума!!! Само да си пипнал нещо!( с мен ще се разправяш после )
  • Благодаря ти, Цвети!Винаги бих приел съвет!!!Не съм те разбрал погрешно Всичко е ОК.Права си,че " разбиваха " звучи не особено романтично, но търся изразяване на фатален край за тези капки и не можах да намеря по-подходяща дума... .Нищо не ми звучи достатъчно силно...Поздрави,Цвети,Весела Коледа и Щастлива Нова Година!!!
  • Здрасти пак.
    Определено този стих ми хареса много. Мнението ми е подчертано субективно, но пък е напълно откровено!!!
    Даже ще си позволя волност.
    Едно предложение. В края
    "и носиха ми мирис на акация,
    макар че после тъжно се разбиваха..."

    да пробваш с

    "докато тъжно с мене се сбогуваха..."
    или
    "а всъщност тъжно с мене се сбогуваха..."
    или
    "макар че тъжно с мене се сбогуваха..."

    Просто ми изникна, докато го препрочитах и реших да споделя. Дано не ме разбереш погрешно.
    Поздрави!
  • Браво!
    Много ми хареса!
  • И това е страхотно!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...