Пробуждане
И тази нощ избяга с подъл кикот
и тръгвам бавно по алеята във парка.
В сакото ми, пропито с джаз и бира,
поклащат се лениво раменете ми.
А дъх на сутрин дръзко ме докосва,
повдига натежалите клепачи
и мирис на акация се слива
с дъждовни капки - улични чистачи.
Нощта отмина и ограби безвъзвратно
частица от живота ми безценен
и същото се случва с тези капки,
които смело се разбиват в мене.
И в миг разбирам, че едно е важно:
те в този свят красиво съществуваха
и носиха ми мирис на акация,
макар че после тъжно се разбиваха...© Симеон Николов All rights reserved.
)
Всичко е ОК.Права си,че " разбиваха " звучи не особено романтично, но търся изразяване на фатален край за тези капки и не можах да намеря по-подходяща дума... 
