18 окт. 2007 г., 11:05

ПРОДАВАЧЪТ НА МЕЧТИ

1.4K 0 7
 

Сине, нека ти разкажа приказна една

как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце

трима братя, три върлини,  със добро сърце.

Те, във селото разказват, винаги били напред,

усмихнати и работливи, с весел нрав навред.

Имали си много те  надежда и добро сърце

и били щастливи в малкото селце.

Ето ти една неделя, (за зла им участ, ако щеш)

минал покрай село - Продавачът на мечти -

(мечти срещу надежда - той продава и до днес).

Нашите задружни братя се зарадвали, дори

и откупили  със надежда всичките мечти.

След това във село казват: от братята ни вест.

Всеки със мечта прибрал се, но пък без надежда -

и заспало времето в тях.

Ето, сине, за това ти казвам: не продавай за мечти!

Можеш да постигнеш всичко със надежда,

дори и не измислените си мечти.

Трябват само - Вяра и надежда.
Тях единствено пази!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Данаилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • трябва само Любов-нито мечти,вяри,надежди...
  • Много мъдро и откровено, много лирично и красиво като приказка. Прочетох го поне 5 пъти то публикацията насам и все се чудех как да изкажа възхищението си без да звучи прекалено банално, но наистина харесвам стихове пълни с изстрадана, житейска мъдрост и затова стихотворението ти много ми допада.
  • Не е лошо да пазиш вярата и надеждата,но и някоя мечта трябва да имаш.Така мисля.Интересен стих!поздрав!
  • Вяра и Надежда!
    Прекрасно послание.
    С обич, мила Петя.
  • Хубава е поуката, допадна ми. Само честно да си кажа не зная може ли някой и някак да контролира надеждата си, да я създаде, ако я няма... А ти как мислиш? А също и вярата - какво можем да направим, за да стане тя по-голяма. Пишете ми и на личния мейл, ако нещо можете да кажете по този въпрос...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...