18 oct 2007, 11:05

ПРОДАВАЧЪТ НА МЕЧТИ

  Poesía
1.4K 0 7
 

Сине, нека ти разкажа приказна една

как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце

трима братя, три върлини,  със добро сърце.

Те, във селото разказват, винаги били напред,

усмихнати и работливи, с весел нрав навред.

Имали си много те  надежда и добро сърце

и били щастливи в малкото селце.

Ето ти една неделя, (за зла им участ, ако щеш)

минал покрай село - Продавачът на мечти -

(мечти срещу надежда - той продава и до днес).

Нашите задружни братя се зарадвали, дори

и откупили  със надежда всичките мечти.

След това във село казват: от братята ни вест.

Всеки със мечта прибрал се, но пък без надежда -

и заспало времето в тях.

Ето, сине, за това ти казвам: не продавай за мечти!

Можеш да постигнеш всичко със надежда,

дори и не измислените си мечти.

Трябват само - Вяра и надежда.
Тях единствено пази!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • трябва само Любов-нито мечти,вяри,надежди...
  • Много мъдро и откровено, много лирично и красиво като приказка. Прочетох го поне 5 пъти то публикацията насам и все се чудех как да изкажа възхищението си без да звучи прекалено банално, но наистина харесвам стихове пълни с изстрадана, житейска мъдрост и затова стихотворението ти много ми допада.
  • Не е лошо да пазиш вярата и надеждата,но и някоя мечта трябва да имаш.Така мисля.Интересен стих!поздрав!
  • Вяра и Надежда!
    Прекрасно послание.
    С обич, мила Петя.
  • Хубава е поуката, допадна ми. Само честно да си кажа не зная може ли някой и някак да контролира надеждата си, да я създаде, ако я няма... А ти как мислиш? А също и вярата - какво можем да направим, за да стане тя по-голяма. Пишете ми и на личния мейл, ако нещо можете да кажете по този въпрос...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...