18.10.2007 г., 11:05

ПРОДАВАЧЪТ НА МЕЧТИ

1.4K 0 7
 

Сине, нека ти разкажа приказна една

как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце

трима братя, три върлини,  със добро сърце.

Те, във селото разказват, винаги били напред,

усмихнати и работливи, с весел нрав навред.

Имали си много те  надежда и добро сърце

и били щастливи в малкото селце.

Ето ти една неделя, (за зла им участ, ако щеш)

минал покрай село - Продавачът на мечти -

(мечти срещу надежда - той продава и до днес).

Нашите задружни братя се зарадвали, дори

и откупили  със надежда всичките мечти.

След това във село казват: от братята ни вест.

Всеки със мечта прибрал се, но пък без надежда -

и заспало времето в тях.

Ето, сине, за това ти казвам: не продавай за мечти!

Можеш да постигнеш всичко със надежда,

дори и не измислените си мечти.

Трябват само - Вяра и надежда.
Тях единствено пази!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • трябва само Любов-нито мечти,вяри,надежди...
  • Много мъдро и откровено, много лирично и красиво като приказка. Прочетох го поне 5 пъти то публикацията насам и все се чудех как да изкажа възхищението си без да звучи прекалено банално, но наистина харесвам стихове пълни с изстрадана, житейска мъдрост и затова стихотворението ти много ми допада.
  • Не е лошо да пазиш вярата и надеждата,но и някоя мечта трябва да имаш.Така мисля.Интересен стих!поздрав!
  • Вяра и Надежда!
    Прекрасно послание.
    С обич, мила Петя.
  • Хубава е поуката, допадна ми. Само честно да си кажа не зная може ли някой и някак да контролира надеждата си, да я създаде, ако я няма... А ти как мислиш? А също и вярата - какво можем да направим, за да стане тя по-голяма. Пишете ми и на личния мейл, ако нещо можете да кажете по този въпрос...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...