18.10.2007 г., 11:05

ПРОДАВАЧЪТ НА МЕЧТИ

1.4K 0 7
 

Сине, нека ти разкажа приказна една

как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце

трима братя, три върлини,  със добро сърце.

Те, във селото разказват, винаги били напред,

усмихнати и работливи, с весел нрав навред.

Имали си много те  надежда и добро сърце

и били щастливи в малкото селце.

Ето ти една неделя, (за зла им участ, ако щеш)

минал покрай село - Продавачът на мечти -

(мечти срещу надежда - той продава и до днес).

Нашите задружни братя се зарадвали, дори

и откупили  със надежда всичките мечти.

След това във село казват: от братята ни вест.

Всеки със мечта прибрал се, но пък без надежда -

и заспало времето в тях.

Ето, сине, за това ти казвам: не продавай за мечти!

Можеш да постигнеш всичко със надежда,

дори и не измислените си мечти.

Трябват само - Вяра и надежда.
Тях единствено пази!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • трябва само Любов-нито мечти,вяри,надежди...
  • Много мъдро и откровено, много лирично и красиво като приказка. Прочетох го поне 5 пъти то публикацията насам и все се чудех как да изкажа възхищението си без да звучи прекалено банално, но наистина харесвам стихове пълни с изстрадана, житейска мъдрост и затова стихотворението ти много ми допада.
  • Не е лошо да пазиш вярата и надеждата,но и някоя мечта трябва да имаш.Така мисля.Интересен стих!поздрав!
  • Вяра и Надежда!
    Прекрасно послание.
    С обич, мила Петя.
  • Хубава е поуката, допадна ми. Само честно да си кажа не зная може ли някой и някак да контролира надеждата си, да я създаде, ако я няма... А ти как мислиш? А също и вярата - какво можем да направим, за да стане тя по-голяма. Пишете ми и на личния мейл, ако нещо можете да кажете по този въпрос...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...