Продължи без мен...
693
0
0
Сред скука, тишина и мълчание
уморена се скрих.
Открием ли се –
отново страдание...
Продължи без мен.
Нека с мечтите си
в тъмницата да остана –
с неизплатени душевни дългове,
с изпитата чаша
"горчилка" до дъно.
Не исках да се препъваме,
но някак си не се получаваше –
страданието беше наш господар,
на който се подчинявахме...
Продължи без мен.
Оставам с болката отляво.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
