Продължи без мен...

Сред скука, тишина и мълчание

уморена се скрих.

Открием ли се –

отново страдание...

Продължи без мен.

Нека с мечтите си

в тъмницата да остана –

с неизплатени душевни дългове,

с изпитата чаша

"горчилка" до дъно.

Не исках да се препъваме,

но някак си не се получаваше –

страданието беше наш господар,

на който се подчинявахме...

Продължи без мен.

Оставам с болката отляво.