21 авг. 2017 г., 19:15

Продупчили към бъдното билети...

455 2 5

Продупчили към бъдното билети...

 

По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство.

 

Един безсмъртен пламък тихо грее
и осветява общата безкрайност,
като хвърчило тихичко се рее
сред вятърна магическа омайност.

 

Чертая с мисли твойта звездна вяра,
в дланта си я прибирам като клетва,
а после се дописвам Оцеляла,
до слънцето сърцето ми потрепва.

 

А ти вървиш в следите ми бездумен
и пазиш мойта ангелска природа,
в очите ми до болка пак си влюбен –
за тебе те са нежност и подкова.

 

Различни сме във новата реалност -
пробудени за вечност две комети,
потъваме в космичната сакралност,
продупчили към бъдното билети.

 

20.08.2017г.
Елица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Стихотворението е провокирано след прочита на една много интересна книга - "Докосване" на Оура Лов. Препоръчвам ви я горещо. :)

Комментарии

Комментарии

  • Кати, Вики, Силве и Давид, благодаря ви сърдечно приятели! Малко попътувах през отпуската и затова чак сега отговарям. Радвам се, че почувствахте с мен! Препоръчвам ви горещо книгата. Вярвам, че някой ден ще се върна към нея. Усмихната вечер!
  • Браво, Ели!
  • Магическо, нежно, докосващо!
  • Красиво!
  • Елица, поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!
    Добавям в любими!
    "Различни сме в новата реалност -
    пробудени за вечност две комети,
    потъваме в космическа сакралност,
    продупчили към бъдното билети."

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...