Aug 21, 2017, 7:15 PM

Продупчили към бъдното билети...

  Poetry » Love
453 2 5

Продупчили към бъдното билети...

 

По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство.

 

Един безсмъртен пламък тихо грее
и осветява общата безкрайност,
като хвърчило тихичко се рее
сред вятърна магическа омайност.

 

Чертая с мисли твойта звездна вяра,
в дланта си я прибирам като клетва,
а после се дописвам Оцеляла,
до слънцето сърцето ми потрепва.

 

А ти вървиш в следите ми бездумен
и пазиш мойта ангелска природа,
в очите ми до болка пак си влюбен –
за тебе те са нежност и подкова.

 

Различни сме във новата реалност -
пробудени за вечност две комети,
потъваме в космичната сакралност,
продупчили към бъдното билети.

 

20.08.2017г.
Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Стихотворението е провокирано след прочита на една много интересна книга - "Докосване" на Оура Лов. Препоръчвам ви я горещо. :)

Comments

Comments

  • Кати, Вики, Силве и Давид, благодаря ви сърдечно приятели! Малко попътувах през отпуската и затова чак сега отговарям. Радвам се, че почувствахте с мен! Препоръчвам ви горещо книгата. Вярвам, че някой ден ще се върна към нея. Усмихната вечер!
  • Браво, Ели!
  • Магическо, нежно, докосващо!
  • Красиво!
  • Елица, поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!
    Добавям в любими!
    "Различни сме в новата реалност -
    пробудени за вечност две комети,
    потъваме в космическа сакралност,
    продупчили към бъдното билети."

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...