21.08.2017 г., 19:15

Продупчили към бъдното билети...

452 2 5

Продупчили към бъдното билети...

 

По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство.

 

Един безсмъртен пламък тихо грее
и осветява общата безкрайност,
като хвърчило тихичко се рее
сред вятърна магическа омайност.

 

Чертая с мисли твойта звездна вяра,
в дланта си я прибирам като клетва,
а после се дописвам Оцеляла,
до слънцето сърцето ми потрепва.

 

А ти вървиш в следите ми бездумен
и пазиш мойта ангелска природа,
в очите ми до болка пак си влюбен –
за тебе те са нежност и подкова.

 

Различни сме във новата реалност -
пробудени за вечност две комети,
потъваме в космичната сакралност,
продупчили към бъдното билети.

 

20.08.2017г.
Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Стихотворението е провокирано след прочита на една много интересна книга - "Докосване" на Оура Лов. Препоръчвам ви я горещо. :)

Коментари

Коментари

  • Кати, Вики, Силве и Давид, благодаря ви сърдечно приятели! Малко попътувах през отпуската и затова чак сега отговарям. Радвам се, че почувствахте с мен! Препоръчвам ви горещо книгата. Вярвам, че някой ден ще се върна към нея. Усмихната вечер!
  • Браво, Ели!
  • Магическо, нежно, докосващо!
  • Красиво!
  • Елица, поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!
    Добавям в любими!
    "Различни сме в новата реалност -
    пробудени за вечност две комети,
    потъваме в космическа сакралност,
    продупчили към бъдното билети."

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...