Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство.
Един безсмъртен пламък тихо грее
и осветява общата безкрайност,
като хвърчило тихичко се рее
сред вятърна магическа омайност.
Чертая с мисли твойта звездна вяра,
в дланта си я прибирам като клетва,
а после се дописвам Оцеляла,
до слънцето сърцето ми потрепва.
А ти вървиш в следите ми бездумен
и пазиш мойта ангелска природа,
в очите ми до болка пак си влюбен –
за тебе те са нежност и подкова.
Различни сме във новата реалност -
пробудени за вечност две комети,
потъваме в космичната сакралност,
продупчили към бъдното билети.
20.08.2017г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени