21.08.2017 г., 19:15

Продупчили към бъдното билети...

451 2 5

Продупчили към бъдното билети...

 

По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство.

 

Един безсмъртен пламък тихо грее
и осветява общата безкрайност,
като хвърчило тихичко се рее
сред вятърна магическа омайност.

 

Чертая с мисли твойта звездна вяра,
в дланта си я прибирам като клетва,
а после се дописвам Оцеляла,
до слънцето сърцето ми потрепва.

 

А ти вървиш в следите ми бездумен
и пазиш мойта ангелска природа,
в очите ми до болка пак си влюбен –
за тебе те са нежност и подкова.

 

Различни сме във новата реалност -
пробудени за вечност две комети,
потъваме в космичната сакралност,
продупчили към бъдното билети.

 

20.08.2017г.
Елица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Стихотворението е провокирано след прочита на една много интересна книга - "Докосване" на Оура Лов. Препоръчвам ви я горещо. :)

Коментари

Коментари

  • Кати, Вики, Силве и Давид, благодаря ви сърдечно приятели! Малко попътувах през отпуската и затова чак сега отговарям. Радвам се, че почувствахте с мен! Препоръчвам ви горещо книгата. Вярвам, че някой ден ще се върна към нея. Усмихната вечер!
  • Браво, Ели!
  • Магическо, нежно, докосващо!
  • Красиво!
  • Елица, поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!
    Добавям в любими!
    "Различни сме в новата реалност -
    пробудени за вечност две комети,
    потъваме в космическа сакралност,
    продупчили към бъдното билети."

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...