Умираш ли, когато си отивам?
Аз не те оставям сам,
а просто продължавам.
Не те убивам,
нито искам да те нараня.
Възкръсваш ли когато плача?
Аз не крия болката от теб,
а просто я приемам,
тя е вече толкова навътре в мен...
Аз не бягам от теб,
просто избирам свой собствен път.
Вече не сме аз и ти,
от днес съм само аз...
Аз не се отказвам от любовта,
любов отдавна вече няма.
Не мога да живея аз от спомен...
Сега, когато плачеш ти,
най-сетне осъзна -
отдавна аз и ти живеем
в сянката на една отдавна
загубена любов...
А сега пусни ме да си ида,
за мен и теб е вече безразлично -
любов отдавна вече няма,
а замислял ли си се,
какво тогава с теб ни свързва?
Тук вече нищо не ми принадлежи...
Прости ми, но аз продължавам...