Jan 23, 2009, 8:10 AM

Продължавам

  Poetry
944 1 1
Умираш ли, когато си отивам?
Аз не те оставям сам,
а просто продължавам.
Не те убивам,
нито искам да те нараня.
Възкръсваш ли когато плача?
Аз не крия болката от теб,
а просто я приемам,
тя е вече толкова навътре в мен...
Аз не бягам от теб,
просто избирам свой собствен път.
Вече не сме аз и ти,
от днес съм само аз...
Аз не се отказвам от любовта,
любов отдавна вече няма.
Не мога да живея аз от спомен...
Сега, когато плачеш ти,
най-сетне осъзна -
отдавна аз и ти живеем
в сянката на една отдавна
загубена любов...
А сега пусни ме да си ида,
за мен и теб е вече безразлично -
любов отдавна вече няма,
а замислял ли си се,
какво тогава с теб ни свързва?
Тук вече нищо не ми принадлежи...
Прости ми, но аз продължавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Умираш ли, когато си отивам?
    ...
    Възкръсваш ли когато плача?
    ...
    А сега пусни ме да си ида,
    ...

    Прости ми, но аз продължавам...


    с още някоя думичка и спойка горе долу това ти е стихът ...
    и пак ще е скучничък ...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...