3 февр. 2014 г., 23:57

Продължение №16 (поема за баща ми)

692 0 0

 

 

 ПРОДЪЛЖЕНИЕ №16 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

Софийски период

 

Събрахме се във София накрая.

Това бе нашата мечта.

И трябва тука да добавя

туй искахме - така стана!

 

Аз бях с елитните отбори!

И с тях бях тръгнал по света…

„Желязната…“ пред мене се отвори,

навън надникнах през плета!

 

Жена ми също беше в Спорта…

Работехме един до друг.

Аз пратих „Болните“ по чорта

и с здрави заработих тук!

 

Тук времената се смениха 

и всичко се смени край тях!

Смених си ролята в триптиха,

но верен му останах пак!

 

Успяхме жилище да купим.

Туй беше най-голям проблем!

С това оковите да счупим…

Бе важно не само за мен!

 

Щом жилището бе готово,

извиках „старите“ при нас!

За тях туй всичко беше ново 

и радостта им дойде в час!

 

Във блока всички бяха нови.

Дружина търсеха за път.

А туй пък бе добра основа -

приятелства да създадат.

 

Така че майка ми и татко 

не дойдоха тук да тъжат!

О, тръгна им животът гладко,

намериха си своя път!

 

Накратко  това бе триптиха,

за който тук ви споменах,

и силите ми позволиха 

да пиша искрено, без страх!

 

02.02.2014г. София

 Край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...