ПРОДЪЛЖЕНИЕ №16 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

Софийски период

Събрахме се във София накрая.

Това бе нашата мечта.

И трябва тука да добавя

туй искахме - така стана!

Аз бях с елитните отбори!

И с тях бях тръгнал по света…

„Желязната…“ пред мене се отвори,

навън надникнах през плета!

Жена ми също беше в Спорта…

Работехме един до друг.

Аз пратих „Болните“ по чорта

и с здрави заработих тук!

Тук времената се смениха 

и всичко се смени край тях!

Смених си ролята в триптиха,

но верен му останах пак!

Успяхме жилище да купим.

Туй беше най-голям проблем!

С това оковите да счупим…

Бе важно не само за мен!

Щом жилището бе готово,

извиках „старите“ при нас!

За тях туй всичко беше ново 

и радостта им дойде в час!

Във блока всички бяха нови.

Дружина търсеха за път.

А туй пък бе добра основа -

приятелства да създадат.

Така че майка ми и татко 

не дойдоха тук да тъжат!

О, тръгна им животът гладко,

намериха си своя път!

Накратко  това бе триптиха,

за който тук ви споменах,

и силите ми позволиха 

да пиша искрено, без страх!

02.02.2014г. София

 Край.