11 мар. 2017 г., 18:13

Продължение...

839 0 1

119/ А в село чух една шегичка:

с краката тръгнем ли напред,

за нас камбана щом записка,

врабците бягат най-напред!

И от гъмжащата камбана,

в гнездата врабец  не остава

подгонени от птичи страх...

Аз птиците  сега разбрах!

...А щъркелите настанени,

в гнездо до праведния кръст,

изправили се във цял ръст,

остават си не впечатлени!

Това го чух аз като млад-

и  го разбирам този свят!?

 

 

120/Това от малък в мен остана

и нямам повод да го спра...

В мен врабчовия страх остана...

Понякога и той расте!

Различни сме и ние в  село,

в оценката на всяко дело,

и във изминалия път,

различно все ще го ценят!

Едни със жлъч ще ни  с поминат,

а други ще се наскърбят,

а трети покрай нас ще минат,

и няма да ни” поздравят”!

Така един до друг вървим,

докато не се  уморим!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...