119/ А в село чух една шегичка:
с краката тръгнем ли напред,
за нас камбана щом записка,
врабците бягат най-напред!
И от гъмжащата камбана,
в гнездата врабец не остава
подгонени от птичи страх...
Аз птиците сега разбрах!
...А щъркелите настанени,
в гнездо до праведния кръст,
изправили се във цял ръст,
остават си не впечатлени!
Това го чух аз като млад-
и го разбирам този свят!?
120/Това от малък в мен остана
и нямам повод да го спра...
В мен врабчовия страх остана...
Понякога и той расте!
Различни сме и ние в село,
в оценката на всяко дело,
и във изминалия път,
различно все ще го ценят!
Едни със жлъч ще ни с поминат,
а други ще се наскърбят,
а трети покрай нас ще минат,
и няма да ни” поздравят”!
Така един до друг вървим,
докато не се уморим!
© Hristo Slavov Всички права запазени