31 мая 2014 г., 13:03

Продължение 

  Поэзия » Другая
632 0 3

Моят внук ще дойде на света.

Може би аз няма да го видя.

Ще му завещая любовта -

всичко мое, дето ми е свидно.

 

Внук ли казах. Може би греша...

може би ще бъде внучка нежна.

Колко искам да я утеша,

влюби ли се в някой безнадеждно.

 

Някой ден, аз зная, някой ден...

тук ще дойде мъничко човече.

То ще е частица и от мен,

нищо, че ще бъда тъй далаче.

 

От Небето ще го гледам аз

как се радва, смее и мечтае

с моите мечти и моя глас.

В него ще съм жива пак. До края.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??