Продължение
Моят внук ще дойде на света.
Може би аз няма да го видя.
Ще му завещая любовта -
всичко мое, дето ми е свидно.
Внук ли казах. Може би греша...
може би ще бъде внучка нежна.
Колко искам да я утеша,
влюби ли се в някой безнадеждно.
Някой ден, аз зная, някой ден...
тук ще дойде мъничко човече.
То ще е частица и от мен,
нищо, че ще бъда тъй далаче.
От Небето ще го гледам аз
как се радва, смее и мечтае
с моите мечти и моя глас.
В него ще съм жива пак. До края.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
