Денят ми пак започна със сълза

и с мисъл нещо да се случи.

Слънчев лъч в прозореца ми запълзя

и призова от скуката да се отуча.

Помаха кестенът отсреща - натежал от плод -

и в него зазвънтяха птичи песни.

Закрачи делникът - частица нов живот -

по пътя си неравен и нелесен.

От плещите си смъкнах старата тъга,

помамена от светлината. Боса и пречистена,

душата ми в мелодия от рими зазвуча.

На живота в книгата прибавям нови листи.