Продължение...
152/ И точно преди шест години,
на селския чардак седях
и чаках времето да мине,
с лаптопа нещо си играх.
При мене дойде дъщеря ми,
прочете мои епиграми
и малко троснато ми каза,
защо съм див, като коза,
в лит. сайтовете не се меся
и крия своите творби
във селендурските торби
и с собствено въже ги беся!
И от тогава аз реших
да публикувам някой стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
