152/ И точно преди шест години,
на селския чардак седях
и чаках времето да мине,
с лаптопа нещо си играх.
При мене дойде дъщеря ми,
прочете мои епиграми
и малко троснато ми каза,
защо съм див, като коза,
в лит. сайтовете не се меся
и крия своите творби
във селендурските торби
и с собствено въже ги беся!
И от тогава аз реших
да публикувам някой стих.
© Христо Славов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
