152/ И точно преди шест години,
на селския чардак седях
и чаках времето да мине,
с лаптопа нещо си играх.
При мене дойде дъщеря ми,
прочете мои епиграми
и малко троснато ми каза,
защо съм див, като коза,
в лит. сайтовете не се меся
и крия своите творби
във селендурските торби
и с собствено въже ги беся!
И от тогава аз реших
да публикувам някой стих.
© Христо Славов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
