Продължение
И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно
в покоя ще ни призове.
Вървим ли заедно, наверно,
ще продължим рода си с векове!
Но няма вековете да гадая.
Кой словото ми би гадал?
Живеем в огледалната стая
на отразения светъл идеал.
Там има добрина и тиха обич.
Там зрее мълчаливо любовта!
Повярвали на птиците след доба,
все още търим родните гнезда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
