И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно
в покоя ще ни призове.
Вървим ли заедно, наверно,
ще продължим рода си с векове!
Но няма вековете да гадая.
Кой словото ми би гадал?
Живеем в огледалната стая
на отразения светъл идеал.
Там има добрина и тиха обич.
Там зрее мълчаливо любовта!
Повярвали на птиците след доба,
все още търим родните гнезда.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
