10 ago 2021, 22:52

Продължение

  Poesía » Otra
684 6 13

И все пак ,ще продължава 

светлината в нашите души. 

Това което след нас остава, 

е тишината, за да ни утеши. 

 

Едно мълчание несъразмерно 

в покоя ще ни призове.

Вървим ли заедно, наверно, 

ще продължим рода си с векове!

 

Но няма вековете да гадая.

Кой словото ми би гадал?

Живеем в  огледалната  стая 

на отразения светъл идеал.

 

Там има добрина и тиха обич. 

Там зрее мълчаливо любовта!

Повярвали на птиците след доба,

все още търим  родните гнезда. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Катя!
  • Красива творба! Поздравления!
  • Благодаря за поздравите, Таня!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески находки!
  • Тъжно и прекрасно!
    Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Миночка!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Христо!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...