10 ago 2021, 22:52

Продължение

  Poesía » Otra
691 6 13

И все пак ,ще продължава 

светлината в нашите души. 

Това което след нас остава, 

е тишината, за да ни утеши. 

 

Едно мълчание несъразмерно 

в покоя ще ни призове.

Вървим ли заедно, наверно, 

ще продължим рода си с векове!

 

Но няма вековете да гадая.

Кой словото ми би гадал?

Живеем в  огледалната  стая 

на отразения светъл идеал.

 

Там има добрина и тиха обич. 

Там зрее мълчаливо любовта!

Повярвали на птиците след доба,

все още търим  родните гнезда. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Катя!
  • Красива творба! Поздравления!
  • Благодаря за поздравите, Таня!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески находки!
  • Тъжно и прекрасно!
    Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Миночка!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Христо!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....