10.08.2021 г., 22:52 ч.

Продължение 

  Поезия » Друга
412 6 13

И все пак ,ще продължава 

светлината в нашите души. 

Това което след нас остава, 

е тишината, за да ни утеши. 

 

Едно мълчание несъразмерно 

в покоя ще ни призове.

Вървим ли заедно, наверно, 

ще продължим рода си с векове!

 

Но няма вековете да гадая.

Кой словото ми би гадал?

Живеем в  огледалната  стая 

на отразения светъл идеал.

 

Там има добрина и тиха обич. 

Там зрее мълчаливо любовта!

Повярвали на птиците след доба,

все още търим  родните гнезда. 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Катя!
  • Красива творба! Поздравления!
  • Благодаря за поздравите, Таня!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески находки!
  • Тъжно и прекрасно!
    Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Миночка!
    Благодаря за пожеланията и поздравите, Христо!
  • Хареса ми! Поздрав, Стойчо!
  • Прекрасно стихо,има и тъга и надежда и всичко каквото една душа заслужава! Насладих се, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Скитница!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Елка!
  • "Все още търсим родните гнезда!" Поздравления, много хубав стих!
  • Вървим ли заедно, наверно,
    ще продължим рода си с векове!
    Много ми хареса, Стойчо! Поздравявам те!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Деа!
  • Красиво е!
  • Стих, който превзема душата. Кристално ясен, но и мистичен:

    "Едно мълчание несъразмерно
    в покоя ще ни призове.
    Вървим ли заедно, наверно,
    ще продължим рода си с векове!
    ...
    Там има добрина и тиха обич.
    Там зрее мълчаливо любовта!
    Повярвали на птиците след доба,
    все още търим родните гнезда."

    Аплаузи, Стойчо!
Предложения
: ??:??