Продължение на първата ми книга

66/ Най-често вечер щом си легнех

и малко преди да заспя,

с носталгията се задебнех,

и все не можех да заспя.

В копнеж по Род и по Родина

в душата  ми света се срина.

И тази болка за дома,

заби се в мен като кама.

Почувствах  се най-изоставен,

 в най- тъмен ъгъл на света

на пук на свойта суета,

в Съдбовните ръце оставен!

Дори и цар да си в палат,

с туй чувство те ще се познат!

67/А как от туй се излекувах?

С касета с песни и хора.

Със фолклора ни за общувах,

куража ми тъй се събра!

И казвам, вярвайте във Бога!

Тя беше с мен до из нeмога...

И щом я слушах до зори,

сълзяха моите очи!

И най-нечакано за мене,

ми стана  истински другар,

и тъй по този начин стар,

сърцето ми отщя да стене!

И тъй с касетата  до мен

завършвах вечер своя Ден!