Jan 20, 2017, 10:50 AM  

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
581 0 0

66/ Най-често вечер щом си легнех

и малко преди да заспя,

с носталгията се задебнех,

и все не можех да заспя.

В копнеж по Род и по Родина

в душата  ми света се срина.

И тази болка за дома,

заби се в мен като кама.

Почувствах  се най-изоставен,

 в най- тъмен ъгъл на света

на пук на свойта суета,

в Съдбовните ръце оставен!

Дори и цар да си в палат,

с туй чувство те ще се познат!

 

 

67/А как от туй се излекувах?

С касета с песни и хора.

Със фолклора ни за общувах,

куража ми тъй се събра!

И казвам, вярвайте във Бога!

Тя беше с мен до из нeмога...

И щом я слушах до зори,

сълзяха моите очи!

И най-нечакано за мене,

ми стана  истински другар,

и тъй по този начин стар,

сърцето ми отщя да стене!

И тъй с касетата  до мен

завършвах вечер своя Ден!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...