Jan 20, 2017, 10:50 AM  

Продължение на първата ми книга

  Poetry » Civic
582 0 0

66/ Най-често вечер щом си легнех

и малко преди да заспя,

с носталгията се задебнех,

и все не можех да заспя.

В копнеж по Род и по Родина

в душата  ми света се срина.

И тази болка за дома,

заби се в мен като кама.

Почувствах  се най-изоставен,

 в най- тъмен ъгъл на света

на пук на свойта суета,

в Съдбовните ръце оставен!

Дори и цар да си в палат,

с туй чувство те ще се познат!

 

 

67/А как от туй се излекувах?

С касета с песни и хора.

Със фолклора ни за общувах,

куража ми тъй се събра!

И казвам, вярвайте във Бога!

Тя беше с мен до из нeмога...

И щом я слушах до зори,

сълзяха моите очи!

И най-нечакано за мене,

ми стана  истински другар,

и тъй по този начин стар,

сърцето ми отщя да стене!

И тъй с касетата  до мен

завършвах вечер своя Ден!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...