Продължение на първата ми книга
66/ Най-често вечер щом си легнех
и малко преди да заспя,
с носталгията се задебнех,
и все не можех да заспя.
В копнеж по Род и по Родина
в душата ми света се срина.
И тази болка за дома,
заби се в мен като кама.
Почувствах се най-изоставен,
в най- тъмен ъгъл на света
на пук на свойта суета,
в Съдбовните ръце оставен!
Дори и цар да си в палат,
с туй чувство те ще се познат!
67/А как от туй се излекувах?
С касета с песни и хора.
Със фолклора ни за общувах,
куража ми тъй се събра!
И казвам, вярвайте във Бога!
Тя беше с мен до из нeмога...
И щом я слушах до зори,
сълзяха моите очи!
И най-нечакано за мене,
ми стана истински другар,
и тъй по този начин стар,
сърцето ми отщя да стене!
И тъй с касетата до мен
завършвах вечер своя Ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
