11 дек. 2016 г., 11:42  

"Продължение" на първата ми книга

551 0 0

10/ Тъй тръгнахме да гоним „Миха”/,

със много стръв и яснота.

Заканите не ни смутиха

и плъзнахме пак по света...

Не бяхме винаги най-горе,

но щом си книгата разтворя-

тръгнахме да вървим напред,

да сложихме нещата в ред,

пак  искахме да станем първи,

стремяхме се да сме творци

и да направим първенци,

това на всички ни отърва!

От всички хора с хъс и дух,

аз лоши приказки не чух!

 

11/ За всички аз добре се грижех,

помагах в този труден път,

умело си нещата движех,

не исках във калта да спрат.

И правех всякакви магии,

от трудностите да ги скрия

и още сили да им дам,

четях и  се оправях сам.

Талантите им да разкрия.

Най- бързо до ги оздравя.

При нужда и  да ги спася

и  перспективи да разкрия.

Така, че тичешком вървях

да стигна винаги пред тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...