11.12.2016 г., 11:42  

"Продължение" на първата ми книга

548 0 0

10/ Тъй тръгнахме да гоним „Миха”/,

със много стръв и яснота.

Заканите не ни смутиха

и плъзнахме пак по света...

Не бяхме винаги най-горе,

но щом си книгата разтворя-

тръгнахме да вървим напред,

да сложихме нещата в ред,

пак  искахме да станем първи,

стремяхме се да сме творци

и да направим първенци,

това на всички ни отърва!

От всички хора с хъс и дух,

аз лоши приказки не чух!

 

11/ За всички аз добре се грижех,

помагах в този труден път,

умело си нещата движех,

не исках във калта да спрат.

И правех всякакви магии,

от трудностите да ги скрия

и още сили да им дам,

четях и  се оправях сам.

Талантите им да разкрия.

Най- бързо до ги оздравя.

При нужда и  да ги спася

и  перспективи да разкрия.

Така, че тичешком вървях

да стигна винаги пред тях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...