8 июл. 2010 г., 12:05

Професия - (роб)отник 

  Поэзия » Гражданская
467 0 0

Продавачът на обувки,

носещ скъсан панталон,

пак мечтае без закуска

да си купи нов балтон.

Има в джоба си два лева

за кафе и за билет

и надежда, че ще взема

някой ден пари безчет.

Но животът си минава,

вече гони петдесет,

без да идва пуста слава

и сънят му да е в ред.

Продавачи на обувки

сме и ние, господа,

дето все сме с празни бузки,

а не вдигаме глава.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??