Jul 8, 2010, 12:05 PM

Професия - (роб)отник 

  Poetry » Civilian
486 0 0

Продавачът на обувки,

носещ скъсан панталон,

пак мечтае без закуска

да си купи нов балтон.

Има в джоба си два лева

за кафе и за билет

и надежда, че ще взема

някой ден пари безчет.

Но животът си минава,

вече гони петдесет,

без да идва пуста слава

и сънят му да е в ред.

Продавачи на обувки

сме и ние, господа,

дето все сме с празни бузки,

а не вдигаме глава.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??