22 авг. 2015 г., 20:51

Проглеждане в Поморие 

  Поэзия
827 0 4

Едва ли времето ще ни погуби,
щом още с обич бесовете гоним -
видях как моят брат-поет се влюби
и светеше с лице като икона.


Видях очи - от мъката по-черни,
как пламнаха като стърнище сухо.
И чух, под песен гларусно-вечерна,
на плочника как всяка болка рухна.

 

Видях две мравки своя свят да сричат
в тревата до зърна като комети.
Морето не е повод да обичаш,
но с дарбата да влюбва всеки трети.

 

Морето е око от сол и пяна,
с годините събрало сЪлзи кротки.
И ти, човече, с мисъл разпиляна
гребеш прегърбен цял живот от лодката.

 

Очите тази синя шир побраха -
след този град не са ми нужни лещи...
Поморие с крило на чайка маха
и шепне ми: здравей, до нови срещи.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "видях как моят брат-поет се влюби
    и светеше с лице като икона" - страхотно е!
  • Ще се престраша и аз да коментирам и да дам съвет:
    Хубаво е цялото стихотворение, но си харесах най- вече втория куплет!
    Защо не се помирите с Мисана, та да може човек спокойно да ви чете?
    Митко, знам, че си добър човек, разбрах го!
  • Оставил във Поморие очите,
    там нейде до морето поетично,
    във шепи скрил душата и сърцето
    ще чакаш да се влюбиш в нова среща!
  • Когато сушата с морето се сбогува
    тя винаги си грабва раковина
    Пристанище с размери на обувка
    оставя белези по пясъчните истини...
Предложения
: ??:??