Винаги слушам сърцето ми.

Но там е тъмно, мрачно, потайно.

Винаги гледам към морето ни,

В спомени изпълнено, така омайно.

Но изпитвам болка, боли ме.

Отново мрака ме поглъща.

Хайде, страдание, целуни ме!

И сърцето ми на мрака не отвръща.

В раните ми влиза солта от морето,

и те кипят със адска сила.

Обляно от вълни сърцето... Твоето.

Вече усеща мириса на плътта прогнила.

Прогнила като  ,,нас,, и любовта ни.

Но дано сребърните лъчи дадат ни сила, 

без да гледаме морето, давейки се в неговата мъка.

Да продължа без теб.

И да отида там, където ароматът ти не е преминавал.