21 дек. 2014 г., 11:40

Прогнива вече кръстът на живота

565 0 0

Какво е всъщност  да обичаш мраз?

Та с мраз започва всичко, що се мрази!

Не съм от всички тия между вас,

от чувството омраза съм опазен.

 

Какво е да ти лепнат етикет,

щом майчиното име ти си носиш?

Една назад, но после три напред

и няма нужда даже от въпроси.

 

Какво е да си чужд във своя дом?

България наричаме ответа.

Магарето превръщаме си в кон

и вярваме, че вече сме поети.

 

Какво е да крещиш със тишина?

Какво е да търгуваш с родна вяра?

Когато дръпнеш долната черта,

горната от прилив се отваря.

 

Защо ви казвам всичкото това?

Не зная! Може би, защото...

Едно дете, една жена, врата...

Прогнива вече кръстът на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...