21 дек. 2014 г., 11:40

Прогнива вече кръстът на живота

556 0 0

Какво е всъщност  да обичаш мраз?

Та с мраз започва всичко, що се мрази!

Не съм от всички тия между вас,

от чувството омраза съм опазен.

 

Какво е да ти лепнат етикет,

щом майчиното име ти си носиш?

Една назад, но после три напред

и няма нужда даже от въпроси.

 

Какво е да си чужд във своя дом?

България наричаме ответа.

Магарето превръщаме си в кон

и вярваме, че вече сме поети.

 

Какво е да крещиш със тишина?

Какво е да търгуваш с родна вяра?

Когато дръпнеш долната черта,

горната от прилив се отваря.

 

Защо ви казвам всичкото това?

Не зная! Може би, защото...

Едно дете, една жена, врата...

Прогнива вече кръстът на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...