21.12.2014 г., 11:40

Прогнива вече кръстът на живота

555 0 0

Какво е всъщност  да обичаш мраз?

Та с мраз започва всичко, що се мрази!

Не съм от всички тия между вас,

от чувството омраза съм опазен.

 

Какво е да ти лепнат етикет,

щом майчиното име ти си носиш?

Една назад, но после три напред

и няма нужда даже от въпроси.

 

Какво е да си чужд във своя дом?

България наричаме ответа.

Магарето превръщаме си в кон

и вярваме, че вече сме поети.

 

Какво е да крещиш със тишина?

Какво е да търгуваш с родна вяра?

Когато дръпнеш долната черта,

горната от прилив се отваря.

 

Защо ви казвам всичкото това?

Не зная! Може би, защото...

Едно дете, една жена, врата...

Прогнива вече кръстът на живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...